Имотът трябва да е ваша лична собственост. При съсобствен имот, или имот представляващ семейна имуществена общност, е необходимо да имате изричното съгласие на всички съсобственици/съпруг, за да имате право да предлагате имота под наем.

Договорът за наем се подписва лично от собственика или нотариално упълномощена от него лице. При подписване на договора собственика удостоверява правото си на собственост със съответните документи. Договорите за наем не изискват нотариална заверка, но такава може да бъде направена, ако страните са съгласни.

Дължимите данъци върху получената наемна цена се заплащат в районните подразделения на НАП (данъчна служба) по адресна регистрация на собственика, както следва: – ако имота е отдаден под наем на физическо лице – данъците се внасят от сосбтвеника на имота всяко тримесечие, след подаване на декларация по чл.55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за дължими данъци; – ако имота е отдаден на юридическо лице – то внася дължимия от сосбтвеника данък всеки месец, като удостоверява този си ангажимент с подписана и подпочатана служебна бележка по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ. Последното тримесечие на всяка календарна година (тоест за октомври, ноември и декември) юридическото лице дължи пълният размер на наемната цена  на собственика, който е длъжен да подаде до април месец на следващата година декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, и съобразно доходите си да плати дължимия данък, свързан с наемните му правоотношения. Right from the start Visual Composer is here to help you. Literally within minutes you can build any complex layouts without touching a single line of code.

Наемател може да бъде всяко пълнолетно физическо лице – български гражданин. Чужди граждани – физически лица могат да наемат дългосрочно имоти на територията на РБългария само, ако имат статут на временно или постоянно пребиваващи в страната; или статут на бежанец. Български или чужди граждани, регистрирани като юридически лица съгласно българския търговски закон, могата да наемат без ограничения имоти на територията на страната.

Обичайно в България договорите за наем се подписват при заплащане на договорената наемна цена и оставяне на депозит в размера на един месечен наем, като гаранция за коректно ползване на имота. Ако лицето, което наема имота не разбира български език, договорът се изготвя на български и английски, като при съдебен спор валиден е българския език. Договорите за наем не изискват нотариална заверка, но такава може да бъде направена, ако страните са съгласни. В този случай наемателят е гарантиран, че ще запази статута си за срок от една година в случай, че сосбтвениците по време на договора за наем, прехвърлят чрез продажба или дарение недвижимия имот на трето лице.

Данъкът върху доходите, който собственика получава от имота са негова отговорност и са за негова сметка. Освен в случай, че наемателят е юридическо лице – тогава данъкът се внася ежемесечно от страна на Наемателя, като за целта се попълва и предава на собственика служебна бележка по  чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ.

Имотът трябва да е ваша лична собственост. При съсобствен, наследствен имот, или имот представляващ семейна имуществена общност, е необходимо да имате изричното съгласие на всички съсобственици/наследници/съпруг, за да имате право да предлагате имота за продажба. Продажбата на недвижим може да бъде извършена само и единствено под формата на нотариален акт, като сделката се извършва пред Нотариус, който трябва да има компетентност в района, в който се намира недвижимия имот предмет на сделката.

– Нотариален акт, договор за продажба на имот (в случите, когато имота е бил общинска, държавна или ведомствена собственост), решение на поземлена комисия (в случаите на имоти възстановени по ЗСПЗЗ); – Данъчна оценка на имота (получава се от данъчната служба по местонахождение на имота); – Удосотоверение за схема на обект от службата по кадастъра (ако за района има изготвен такъв) – Удостоверение за скица на от службата по кадастъра (когато се прехвърля поземлен имот). Ако за района няма изготвен кадастър за имота се издава скица от общината по местонахождение на имота – Уудостоверение за смейно положение на продавачите.

1. Имоти лична собственост – такива са имотите придобити преди брака или чрез дарение Виж Документи, необходими за извършване на продажбата Когато лицето, което продава имот лична собственост, но към момента на прехвърлянето му има сключен брак, и адресната регистрация на съпруга/съпругата е  адресът на продаваемия имот, е необходимо към останалите документи да бъде представена и нотариално заверена декларация по чл.26 от ЗС. Когато собственикът продаващ имота го е придобило чрез дарение и  има учредено вещно право на ползване, за сделката се изисква вписан в Агенцията по вписвания отказ от правото на ползване на името на третото лице. 2. Разпореждане със съсобствени имоти Виж Документи, необходими за извършване на продажбата 2.1. Разпореждане с целия имот може да бъде извършено само при изричното съгласие на всички съсобственици. 2.2. Разпореждане с идеални части на съсобствен имот може да бъде извършено без ограничение и без да се иска съгласието на останалите съсобственици само, ако идеалните части се прехвърлят на някой от останалите съсобственици. Във всички останали случаи собствените идеални части първо се предлагат на всички останали съсобтвеници (по предвиден от закона ред), и ако те откажат в писмен вид или с мълчалив отказ да закупят тези идеални части при цената, която е предложена, собственикът има право да предложи идеалната си част за изкупуване от трето лице. 3. Разпореждане с имоти в наличен или прекратен режим на семейна имуществена общност Виж Документи, необходими за извършване на продажбата 3.1. Разпореждане с имоти в режим на СИО се извършва при изричното съгласие на съпруга и съпругата, ако не е договорено друго в брачен договор. 3.2. Разпореждане с имоти с прекратен режим на СИО се извършва, като освен останалите докумети, се представя  и влязло в сила решение от съда за прекратяване на СИО, от което е видно в чия собственост остават разделените имоти след развода. 4. Разпореждане с имоти собственост на малолетно или непълнолетно дете Виж Документи, необходими за извършване на продажбата Освен изброените по-горе документи е необходимода бъде представено и разрешение от районния съд по настоящ адрес на детето. Това става да бъде направено след подаване на молба до райония съд от името на единия или дваматародители, ако детето е малолетно (до навършване на 14г) В случай на развод, молбата се подава от родителя, на който е предоставено упражняването на родителските права. Ако детето е непълнолетно (от 14 до 18г.), молбата се подава от негово име  със съгласието  на родителя или попечителя. 5. Разпореждане с имоти собственост на юридическо лице Виж Документи, необходими за извършване на продажбата Освен изброените документи се представя и удосотверение за актуално състояние на фирмата, както и протокол от общото събрание на съдружниците (в случай, че фирмата е ООД) и на едноличния собственик на капитала (в случай, че е ЕООД) за продажба на имота, собственост на юридическото лице.

Данъчни изисквания при продажба на недвижим имот

1. При самата сделка се внася местен данък по сметка на съответната община, в която се намира имота. Размерът на данъка е определен от чл. 44, ал. 3 на ЗМДТ.
2. Необлагаемите доходи при продажба на недвижим имот са подробно изброени в чл.13 на ЗДДФЛ. Във всички останали случи се дължи 10 % (десет процентен) данък върху дохода получен от продажбата на имота, ако собственикът е физическо лице.

3.3. При продажба на недвижим имот собствениците са длъжни да спазят и изискванията на чл.264, ал.(1) и (4) на ДОПК.

Важно!

Настоящият материал има за цел да очертае основните права и задължения, които възникват за продавача на недвижим имот, да даде представа каква е процедурата и какви са правилата, както и да посочи задължително необходимите документи, които трябва да се представят, за сключване на договор за продажба на недвижим имот. Материалът няма за цел да бъде изчерпателен източник на инфомация, още по-малко да разгледа всички възможни хипотези при сключване на такива договори. За разглеждане на конкретен казус, изпратете запитване тук

1. Всеки български гражданин, всички юридически лица, регистрирани по българския Търговски закон.
2. Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижим имот в страната (Законът за собствеността (чл.29, ал.4), ограничени вещни права върху земеделска земя при условия и по ред, определени със закон (Законът за собствеността и ползването на земеделските земи (чл.3, ал.7), право на собственост върху земя в следните случаи (чл. 22 от Конституцията на Република България): при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз; по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България; чрез наследяване по закон.
3. При закупуване на недвижим имот на името на малолетно или непълнолетно дете

Могат да бъдат осъществени три вида вещни права: Право на собственост върху сгради – които могат да бъдат жилищни (къща, вилна сграда, апартамент), търговски (офис, магазин) и стопански обекти; Право на собственост върху земя, представляваща урегулирана или неурегулирана територия (земеделска земя); Ограничени вещни права – право на строеж, право на ползване, сервитути и др.;

Самият процес се състои от няколко основни етапа, както следва:

1. Юридически справки – детайлно проучване на собствеността, извършване на справки относно тежести по имота, искови молби, претенции н атрети лица и др.
2. Предварителен договор – след успешно приключване на юридическите справки се пристъпва към сключване на предварителен договор в писмена форма. Подписването на предварителен договор не изисква нотариална заверка, но таава може да бъде направена при изрично желание и съгласие между страните.

При подписването му купувачът обичайно, но не и по закон задължително – заплаща на продавача задатък в размер равен на 10% от договорената цена за имота. Възможно е страните да договорят задатък и в различен размер. При неизпълнение на предварителния договор, обикновенно се предвиждат санкции за виновната страна, като съществува и възможност, съгласно чл.19, ал.3 от ЗЗД всяка страна да предяви съдебен иск за обявяване на договора за окончателен.

3. Окончателен договор в нотариална форма – нотариалното изповядване на сделката за прехвърляне на собствеността върху имота се извършва пред Нотариус с район на действие – района по местонахождение на имота. В деня на подписване на нотариалния акт се предоставя и Удостоверение за липса на тежести върху имота.

Нотариалният акт подлежи на вписване в Имотния регистър, което го прави противопоставим на всяко трето лице.

Когато общата продажна цена надвишава 10 000 лева, то следва всички плащания по договора да се извършват по банков път, съгласно изискванията на ЗАКОНА ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА ПЛАЩАНИЯТА В БРОЙ.

Владението се предава в деня на подписване на окончателния договор в нотариална форма, но е възможно страните да договорят други условия. предаването на владението става с подписването на приемо-предавателен протокол, в който се отразява състоянието на имота към момента и евентуални недостатъци/дефекти по него, както и се предават ключовете за имота. При липса на приемо-предавателен протокол, се приема, че имотът е предаден в добро състояние и без забележки.

1. Местен данък, който се определя от всяка съответна община за конкретния вид имот;
2. Такса вписване в Имотния регистър – 0,1% от удостоверения материален интерес;
3. Нотариална такса – определя се пропорционално в зависимост от материалния интерес на сделката;
4. Такса за банков превод по плащане на цената;
5. Комисионна на агенция за недвижими имоти – посредник по сделката

• Новият собственик трябва да декларира придобиването на собствеността върху имота в съответната данъчна служба в 2-месечен срок от дадата на придобиване;
• Да се регистрира като собственик на недвижим имот в Регистър Булстат (национален административен регистър) в 7-дневен срок от придобиване, ако е чуждестранно лице;
• Да смени регистрацията на партидите за ток, вода и отопление на свое име;
• Да заплаща годишния данък за имота и такса битови отпадъци;
• Да заплаща такса за ползване общите части на имота към етажната собственост.

• Новият собственик е добре да застрахова имота си;
• Да постави СОТ и др.
• Да възложи управлението му на компентна фирма.